Джанго Зе

2020 се оказа годината, в която „Джанго Зе“ отново се завръщат. В малко по-различен състав, но пък с доста по-различно звучене. С нови песни, които верните почитатели на неподражаемия Мирослав Морски, обаче, може и да са чували в социалните мрежи. Но не и в настоящия им вариант. И изобщо „Джанго Зе“ са точно това, което феновете очакват, плюс изненадите, които са задължителни. Вероятно именно големите паузи в съществуването на тази група успяват да я запазят свежа. Другият фактор е изключителната близост между музикантите. На практика в сегашния си състав тя е съставена от истински бойни другари, започнали заедно заниманията си с музика още през 90-те по варненските мазета, гаражи и читалища. В момента „Джанго Зе“ са: Мирослав Морски (китара и вокал), неговият брат Галин Горски (клавири), Пламен Пеев (барабани) и Александър Проданов (бас). Съвместните участия на тези музиканти са толкова много, че като се разровят в паметта си, откриват, че в подобен състав са свирили за първи път още през 2002 в Лондон. „То това е цял живот“, отбелязва простичко Пламен Пеев по въпроса за преплетените им музикални корени. А концертите на групата това лято във Варна, Бургас и Пловдив бяха истински купон: с много танци, пеене с публиката и емоция, която обхваща безотказно всички присъстващи. Този път – при третото събиране на групата 20 години след началото – има и още нещо интересно. Много от младите хора идват след края на концертите и лично благодарят на Морски с едни и съща повтаряща се фраза: „Аз израснах с Вашите песни!“. „Знам, че това трябва да ме кара да се чувствам стар, но не се усещам стар. Радостен съм. Все едно си посял нещо и то е пораснало. Това ми изглежда като добре свършена работа“, коментира той. Морски и до ден днешен се учудва на успеха и дългия живот на песента „Луди, луди жаби“ и признава, че не разбира какво толкова намират хората в нея. „Тя остана като една детска песничка, нещо като „Бели пеперудки, къде отлетяхте“, с които живеят поколения деца“, казва авторът, който през годините е изразявал доста противоречиво отношение към най-популярното си произведение. „И до ден днешен водят деца да ме показват: „Ето ги тези, дето пеят за жабите“, разказва Морски.