Кино „Влайкова“

Началото на това уникално място и коя е тази благородна дама и будител, построила на свой парцел и със свои средства един модерен за времето си „кинематограф“?. Родена около 1870 г. в гр. Битоля, Мария Бадева е скромна учителка. След завършване на Старозагорската гимназия, назначена за главен учител от Екзархията, тя работи известно време като преподавателка в Охрид, Битоля и Солун. През 1910 г. г-жа Бадева се запознава с г-н Тодор Влайков и скоро става негова съпруга. Като любителка на киното и театралното изкуство г-жа Влайкова  решава да построи на свое място намиращо се в новия тогава квартал на София , в близост до Орлов мост една сграда за „Кинематограф“. Строежът започва през 1925 г. След завършването си салонът е застроен на площ от 330 кв.м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет от 300 души и е покрит с железобетонна плоча с идея в последствие да се издигне и втори етаж предназначен за настаняване на бъдещо квартално Народно читалище. На 26 ноември 1925 г. г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящият се салон за устройване на ученически „Кинематогроф“, който след смъртта и да се използва за културно просветни цели. Дарението към Министерството на народното просвещение е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г. За съжаление на 31.12.1926 г. страдайки от сърдечно заболяване г-жа Мария Влайкова почива. След нейната смърт на 23.09.1928 г. дарението е прието със Закон от ХХІІ Обикновенно народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ. През следващите години кино салонът е отдаван под наем на различни предприемачи, от 11.04.1936 г. до 01.04.1940 г. В сградата е настанен  „Държавен ученически кинематограф“, след това се ползва от новообразуваното акционерно дружество „Филм“, а от 01.01.1943 г. киното се казва временно „Виктория“. При бомбардировките над София на 29 срещу 30 март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря заедно с целият инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира. По късно в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова, с Постановление №7 на Министерският съвет на Народна република България, от 06.04.1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“. От 1950 г. до 1991 г. Кинефикация София използва  салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности по два пъти в месеца. От 1968г. до 1971 г. киносалонът е прекръстен на „Айзенщаин“ и е филмотечно кино, но поради настояване на съкварталците и обществеността след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име –  „Влайкова“. След промените в страната от 1991 г. въпреки огромните трудности най-вече от икономическо естество Образцово Народно Читалище „Антон Страшимиров- 1926“, с грижата на добър стопанин ползва, поддържа и ремонтира сградата и киносалона за своята дейност. Така сега кино „Влайкова“ е най-старият дестващ читалищен киносалон в България.

Телефон за връзка: 0892 226 868