Варвара е малко село, разположено на брега на Черно море в подножието на странджанския връх Папия. То е единственото селище между градовете Царево и Ахтопол. Намира се на територията на Природен парк „Странджа“.Според местна легенда за произхода на името на селото, в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им — Варвара.Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския.В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители.Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е само една и то доста малка, тя е една от най-красивите по нашето Черноморие. Поради отдалечеността си, селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане. Плажът на Варвара, т. нар. „Дарданели“, са едно от любимите места на гмуркачите.Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.Край Варвара се намира и Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.През първата седмица на септември се състои събора на Варвара в продължение на два дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по-обяд на втория —  народни борби.

Телефон за връзка: 087 605 5393

Парка е зад Хилтон Хотел в Лозенец. Всички го познаваме като място за концерти, фестивали и разходка щастие а кучетата ни.

Магическата Странджа и залезът над Велека в своята тантрическа среща с морето…

Плажът Велека е едно от най-красивите по южното черноморие. Попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци.

Плажът се посещава предимно от млади хора, които имат отношение към природата, екологията, хипстър-културата. Тук може да посрещнете изгрева с йога, да прекарате деня във ветроходната база на Вятър и Вода или да да се разходите с каяк по река Велека. Искате ли съзерцание и покой, отбийте се в плажната ни библиотека. Храната, която ще ви подкрепи, е специално подбрана и приготвена, а зеленчуците ние отглеждаме съвсем наблизо. Разбира се, коктейлите са по уникална рецепта, а страхотният залез над Странджа ще се отпразнува с тантрически танци. Или иначе казано духът, душата и тялото и ще бъдат посрещнати подобаващо.

За контакти: cheers@velekabeach.com

Арена София е всъщност колудтума в Борисовата Градина в София. Мястото бива объсобено за концерти и представления най-вече през лятото.

За повече информация:
088 923 6057

Залата е прекрасно място, където музиканти и артисти могат да представят работата си. Намира се в град Варна.

Контакти: 087 891 3636

Сред най-добрите луксозни хотели по Черноморието, Wave Resort е красиво разположен върху 5 ха озеленена територия, на 5,5 км от центъра на град Поморие и на 15 минути от летище Бургас, курортът предлага впечатляваща гама от развлекателни съоръжения за тези, които търсят спокойствие почивка край морето.

Телефона за връзка: 059 098 181

През лятото на 2013 г., щастлива случайност събра няколко щури приятели, в името на един смел проект – Бар Безкрай. Бар Безкрай отвори врата, вече и в София. Бара се намира на Попа до кино Одеон. Ако имате нужда от повече информация – не се колебайте да ни пишете или звъннете на посочения телефон!От екипа на Бар БЕЗКРАЙ

Контакти за връзка: 087 712 8813 или bar.bezkrai@gmail.com

Началото на това уникално място и коя е тази благородна дама и будител, построила на свой парцел и със свои средства един модерен за времето си „кинематограф“?. Родена около 1870 г. в гр. Битоля, Мария Бадева е скромна учителка. След завършване на Старозагорската гимназия, назначена за главен учител от Екзархията, тя работи известно време като преподавателка в Охрид, Битоля и Солун. През 1910 г. г-жа Бадева се запознава с г-н Тодор Влайков и скоро става негова съпруга. Като любителка на киното и театралното изкуство г-жа Влайкова  решава да построи на свое място намиращо се в новия тогава квартал на София , в близост до Орлов мост една сграда за „Кинематограф“. Строежът започва през 1925 г. След завършването си салонът е застроен на площ от 330 кв.м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет от 300 души и е покрит с железобетонна плоча с идея в последствие да се издигне и втори етаж предназначен за настаняване на бъдещо квартално Народно читалище. На 26 ноември 1925 г. г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящият се салон за устройване на ученически „Кинематогроф“, който след смъртта и да се използва за културно просветни цели. Дарението към Министерството на народното просвещение е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г. За съжаление на 31.12.1926 г. страдайки от сърдечно заболяване г-жа Мария Влайкова почива. След нейната смърт на 23.09.1928 г. дарението е прието със Закон от ХХІІ Обикновенно народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ. През следващите години кино салонът е отдаван под наем на различни предприемачи, от 11.04.1936 г. до 01.04.1940 г. В сградата е настанен  „Държавен ученически кинематограф“, след това се ползва от новообразуваното акционерно дружество „Филм“, а от 01.01.1943 г. киното се казва временно „Виктория“. При бомбардировките над София на 29 срещу 30 март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря заедно с целият инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира. По късно в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова, с Постановление №7 на Министерският съвет на Народна република България, от 06.04.1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“. От 1950 г. до 1991 г. Кинефикация София използва  салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности по два пъти в месеца. От 1968г. до 1971 г. киносалонът е прекръстен на „Айзенщаин“ и е филмотечно кино, но поради настояване на съкварталците и обществеността след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име –  „Влайкова“. След промените в страната от 1991 г. въпреки огромните трудности най-вече от икономическо естество Образцово Народно Читалище „Антон Страшимиров- 1926“, с грижата на добър стопанин ползва, поддържа и ремонтира сградата и киносалона за своята дейност. Така сега кино „Влайкова“ е най-старият дестващ читалищен киносалон в България.

Телефон за връзка: 0892 226 868

Какъв пукащ малък бар. Страхотна музика на живо. Този бар е задължителен. Тихата атмосфера добавя релаксиращото усещане да си там. Бара е в затънтера улица в стара София. Създаден е през 2015 като място за блус музика. Направен е от музиканти за музиканти. През годините бара се разраства и попъляризира сред много от бандите в България. Работи от сряда до събота 17:30 до 03:00 часа. Има отворена сцена всеки вторник за Jam Sessions с свободен вход. Идеята на бара е да създава усещане за уют и вкищи. С годините много хора попадат в бара и влизат в блус общността без да искат и остават в нея.

Телефон за връзка: 088 966 2922

Националният студентски дом е държавна институция, разположена на пл. Народно събрание 10. Домът е издигнат през 1933г. със студентски дарения.

Национален студентски дом е разположен в София на пл. „Народно събрание“ №10 – в сърцето на българската столица, сред присъствието на сградите на Народното събрание, на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Българската академия на науките, на Храм-паметник „Александър Невски“.Намира се на площада, в центъра на който е паметникът на Цар Освободител.Сградата на Студентския дом е издигната през 1933 г.Две години преди това – на 30 май 1931 г. – тържествено е положен основния камък на Дома и със солидарните усилия на всички студенти, на университетски преподаватели и на активната част от обществото се осъществява една дългогодишна идея – българското студентство да има свой дом – с богата история и добро бъдеще.Днес в Националния студентски дом функционират публични центрове, студия и кабинети , предоставящи различни видове услуги, има просторни зали за репетиции, за спектакли и публични изяви на студенти и младежи, художествена галерия , Интернет-центрове и др.Предлагат услуги и извършват дейности популярните творчески формации и професионални организации – Академичен фолклорен ансамбъл , Академичен хор „Ангел Манолов“ , Регионален център на Балканите за студентски театър , Студентско общество за компютърно изкуство , Национална асоциация на студентите-икономисти , Национално представителство на студентските съвети, Български студентски съюз , Национална студентска конфедерация , Национален научен експедиционен клуб „ЮНЕСКО“ и др.

Телефон за връзка: 02 987 2286